Лого на счетоводна кантора Рая Консулт

Всичко за командировките през 2026 г.

Заповед, дневни, пътни и квартирни пари, документи и данъчно третиране

·

Командировката представлява временно изпращане на работник или служител да изпълнява трудовите си задължения извън мястото на постоянната му работа. През този период лицето запазва правото си на брутно трудово възнаграждение и при изпълнение на нормативните изисквания получава пътни, дневни и квартирни пари.

Настоящата информация се отнася до обичайното командироване по чл. 121 от Кодекса на труда. При командироване или изпращане на служители в друга държава в рамките на предоставяне на услуги се прилагат специалните правила на чл. 121а от Кодекса на труда.

Срок на командировката

Работодателят може да командирова работник или служител за срок до 30 календарни дни без прекъсване. За командировка с по-голяма продължителност е необходимо писмено съгласие на работника или служителя.

Продължителността се определя в календарни дни и включва дните за изпълнение на задачата, времето за пътуване, както и почивните и празничните дни, попадащи в периода.

Заповед за командировка

Командировката се извършва въз основа на предварително издадена писмена заповед. Заповедта може да бъде създадена и като електронен документ.

При извънредна необходимост е допустимо устно нареждане, но работодателят трябва да издаде писмена заповед в тридневен срок.

Заповедта трябва да съдържа най-малко:

  • наименование на предприятието и лицето, което издава заповедта;
  • имена и длъжност на командирования;
  • място на командировката и конкретна служебна задача;
  • начална дата и продължителност;
  • размер на дневните, пътните и квартирните пари;
  • начин на пътуване и вид на отчета за извършената работа;
  • необходимост от заверка на заповедта в мястото на командироването.

Промяна на срока или на други условия на започнала командировка се извършва с нова писмена заповед.

Дневни пари при командировка в страната

От 1 януари 2026 г. при командировка с нощуване се изплащат дневни пари в размер на 22 евро за всеки ден.

Когато лицето изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място, но не нощува там, дневните пари са 50% от основния размер, или 11 евро.

По преценка на работодателя могат да бъдат определени дневни пари до 200% от основния размер. Дневни пари не се изплащат, когато на командирования служебно е осигурена безплатна храна за целия ден.

Пътни пари

На командированото лице се заплащат разходите за пътуване до мястото на изпълнение на задачата и обратно. При необходимост се признават и разходите за обществен транспорт в населеното място на командировката. Видът на транспортното средство се определя от работодателя и се посочва в заповедта.

Когато се използва личен автомобил, пътните пари се изчисляват въз основа на:

  • вида и марката на автомобила;
  • разходната норма на производителя при комбиниран режим;
  • вида и цената на горивото;
  • маршрута и изминатото разстояние в километри.

Тези данни трябва да бъдат записани в заповедта. Ако с автомобила пътуват няколко командировани лица, пътните пари се изплащат само на лицето, използвало автомобила.

Квартирни пари

Квартирните пари се възстановяват в размера на действително платените разходи за нощуване, включително приложимите данъци и такси, срещу надлежно издаден документ.

Възстановяването не може да надвишава одобрената в заповедта сума за една нощувка, освен ако по съответния ред не бъде утвърден по-висок фактически разход. Квартирни пари не се изплащат, когато е осигурена безплатна нощувка.

Командировки в чужбина

При служебни командировки в чужбина размерите на дневните и квартирните пари се определят според държавата и валутата, посочени в приложение №2 към Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

Работодателят може да определи различен размер на дневните пари, но не повече от двойния нормативен размер. Когато приемащата страна осигурява пълен пансион, се изплащат 30% от определените дневни пари. При частично поемане на разходите дневните се намаляват съобразно осигуреното хранене.

За първите 30 последователни календарни дни се изплаща пълният размер на дневните пари. За дните след този срок размерът се намалява с 25%.

Отчитане на командировката

След завръщането си от командировка в страната лицето трябва да представи отчет за извършената работа в тридневен срок. Работодателят или съответният ръководител взема становище по отчета в петдневен срок.

Към документите за командировката обичайно се прилагат:

  • заповед за командировка;
  • отчет за извършената работа, когато е изискан;
  • авансов отчет, ако е предоставен служебен аванс;
  • документ за платена нощувка;
  • билети или други документи за транспортните разходи;
  • самолетен билет, протокол за билета и/или бордна карта;
  • документи за други извършени служебни разходи.

Данъчно третиране

Пътните и квартирните пари, които са документално доказани и изплатени във връзка със служебната командировка, не се включват в облагаемия доход на лицето при спазване на законовите изисквания.

Дневните командировъчни пари са необлагаеми до двукратния нормативно определен размер. Частта над този размер представлява облагаем доход за физическото лице.

За предприятието разходите за пътуване и престой се признават за данъчни цели, когато са свързани с дейността, правилно документирани и извършени за лице в предвиденото от закона качество. Разходи за съдружници или акционери, които пътуват единствено в качеството си на такива, не се признават за данъчни цели.

Често допускани грешки

  • липса на предварително издадена заповед;
  • непълен маршрут или липсващи данни за личния автомобил;
  • липса на документ за нощувката, билет или бордна карта;
  • неправилно определени дневни пари;
  • смесване на служебни и лични разходи;
  • пропускане на отчета за извършената работа;
  • непълно оформен авансов отчет.

Правилното документиране е важно както за признаване на разходите на предприятието, така и за правилното данъчно третиране на получените от командированото лице суми.

Информацията е с общ характер. При по-сложни случаи, продължително командироване или изпращане на служители в друга държава е препоръчително конкретните обстоятелства да бъдат разгледани индивидуално.

Нормативни източници